НАПАДЕНИЕТО Е НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА

  Валентин Велчев

 Пруският военен теоретик Карл фон Клаузевиц в своя класически труд „За войната“ формулира стратегия за водене на бойни действия, която накратко гласи, че „нападението е най-добрата защита“. Изглежда, архимандрит Никанор (Мишков) е възприел точно тази тактика в битката, която води срещу патриарх Даниил. Игуменът на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ още след интронизация на патриарх Даниил (2024 г) непрестанно си позволява безочливо да напада и да злослови предстоятеля на БПЦ в либералните български и чуждестранни медии, без обаче да представи никакви доказателства за своите твърдения! За да разберем каква е преследваната цел обаче, трябва да вземем предвид следното.

Веднага след избора на патр. Даниил, архим. Никанор заяви във фейсбук профила си, че „неговият патриарх отсега нататък ще бъде Вартоломей“. В по-късни публикации той уточни, че тези думи не са били просто емоционална реакция, а са предварително съгласувани с Константинополската патриаршия. Патр. Вартоломей е изявил желание архим. Никанор да отиде да служи под неговата пряка юрисдикция в българската църква „Св. Стефан“ (Желязната църква) в Истанбул. За да се осъществи този план архимандритът е трябвало да има т. нар. „отпустително писмо“ от Българската православна църква. Заради системни нарушения на Устава на БПЦ-БП, Светият синод и Софийската митрополия обаче му налагат наказание „аргос“ (запрещение за свещенослужение) за определен период от време и не му дават канонично отпущение.[1] С други думи, архим. Никанор не възприема себе си като служител на БПЦ, а като емисар на патр. Вартоломей в България.

Преди няколко месеца наяве излезе писмо от вътрешната кореспонденция между архиеп. Елпидофор и патр. Вартоломей, в което открито се демонстрира пренебрежение към поместните църкви и се обсъжда как стратегически да се продължи натискът върху Украинската православна църква.[2] В писмото са указани мерките, взети за дискредитиране и ограничаване на каноничната УПЦ, като същевременно е пояснено как са прикривани тези действия от международните правозащитни организации. В този контекст Българската православна църква е посочена като „условен съюзник“ на Фенер, макар отношението към нея, засвидетелствано в писмото, да е йерархично, инструментално и лишено от истинско братско равенство. При настоящото си посещение през месец октомври патр. Вартоломей явно очаква част от митрополитите на БПЦ не само да се дистанцират от каноничната УПЦ, но и да се съгласят с неговата позиция, че е необходимо тя да бъде юридически ликвидирана.

В тази връзка не е трудно да се досетим какви стратегически задачи сам се е нагърбил да изпълни архим. Никанор! От една страна, той се надява да дискредитира патр. Даниил (който е поддръжник на УПЦ), а от друга – да докаже пред българското общество, че получилата „томос“ от патр. Вартоломей т. нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ) е легитимна част от световното православие.

През годините патриарх Даниил винаги е защитавал позицията, че:

– Патриарх Вартоломей е дал томос на две схизматични църковни структури при наличието на общопризната канонична Украинска православна църква;

– „Свещенството“ на новата т. нар. „Православна църква на Украйна“ е ръкополагано от цивилни лица, непритежаващи благодат и апостолско приемство;

– В ПЦУ за „свещеници“ са приети и отлъчени от Църквата лица без покаяние в абсолютно нарушение на каноните;

– Томосът е довел до още по-ожесточено разделение, а не до мир и пр.

В своето писмо от 22 юли 2026 г., т.е. непосредствено преди делото за ликвидация на Киевската митрополия, патр. Даниил изрази своята безрезервна подкрепа за каноничната Украинска православна църква. Той предупреди, че евентуалното заличаване на съдебната ѝ регистрация ще ограничи религиозните права на милиони вярващи и ще представлява недопустима държавна намеса в църковните дела. В писмото си до Киевския и на цяла Украйна митр. Онуфрий патр. Даниил сравни натиска срещу УПЦ с политически инспирирания разкол в Българската православна църква и подчерта, че църковните разделения не могат да се решават чрез политическо инженерство.[3]

Именно позицията на патр. Даниил в защита на каноничната Украинска православна църква е истинската причина той да бъде толкова мразен от фанариотите в България. Архим. Никанор през цялото време си служи с подмолни инсинуации, за да нагнетява неприязън в цялото общество срещу верния на Бога духовен водач на българския народ. Според правило 6-о на Втория вселенски събор (381) за недоказана клевета срещу епископ на архим. Никанор трябва да бъде наложено наказание „низвержение от свещен сан“.

Накратко ще се спрем и на втората задача, която си е поставил архим. Никанор – да докаже, че т. нар. „Православна църква на Украйна“ е легитимна част от световното православие.

Още преди две години (21 май 2024) в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ архим. Никанор самоволно (т.е. без решение от Св. Синод на БПЦ) съслужи със схизматични „клирици“ от ПЦУ. Към края на отслужения заедно „молебен канон“ пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Всецарица“, архим. Никанор си позволи да поздрави гостите с „установяването на евхаристийно общение между двете сестрински православни църкви“!!

Свещените канони на Църквата обаче забраняват молитвеното и евхаристийно общение с неканонични „духовници“. В 10-о и 11-о от Апостолските правила ясно е заявено, че „ако някой клирик се помоли с отлъчен от църковно общение (или низвергнат) клирик, и сам да бъде отлъчен (или низвергнат).“

 

Архим. Никанор в съслужение със „свещеници“ от неканоничната ПЦУ в Църногорския манастир.[4]

 

Тогава архим. Никанор явно взе повод от произвола на тримата български митрополити (и двама епископи), които само два дни по-рано (19 май 2024 г.) пак така самоволно взеха участие в литургия със „свещеници“ от неканоничната ПЦУ в Истанбул.[5] Този произвол предизвика гневна реакция сред българските православни християни, които настояваха за „църковен съд, ако митрополитите и епископите, съслужили с украинските разколници, не се покаят“. В редица молби, писма и петиции действията на тези архиереи се квалифицираха като „дръзко канонично престъпление“.[6] За радост, тази реакция на православния народ изглежда подейства отрезвително на архиереите от БПЦ, защото никой от тях повече не потърси връзка с отстъпниците от ПЦУ.

На 9 и 10 юли (2026) непризнатата в православния свят казионна структура, т. нар. „Православна църква на Украйна“ организира мащабните чествания по случай 975-ата годишнина от основаването на Киево-Печерската лавра. В събитието самоволно взе участие клирикът на Българската православна църква архимандрит Никанор (Мишков). При настоящето си посещение в Киев игуменът на Църногорския манастир отново повтори, че не вижда канонични пречки за съслужение с „духовенството“ на ПЦУ, която била „благодатна и канонична“?!

Архимандрит Никанор заяви, че е получил благословение за съслужение лично от „митрополит“ Епифаний, който според него бил „каноничният архиерей на украинска територия, затова неговото благословение е достатъчно основание за участие в богослужение“.[7]

 

Разколникът-мирянин Сергей Думенко (представящ се за „митр. Епифаний“) и архим. Никанор (Мишков). Според свещените канони на Църквата, Сергей Думенко няма валидно апостолско приемство, тъй като неговото „ръкоположение“ води началото си от низвергнати и анатемосани лица (самосвяти и разколници), поради което той запазва статута си на обикновен мирянин, а всяко съслужение с него и ПЦУ представлява тежко канонично престъпление.

 

Във връзка с посоченото скандално събитие сайтът „Христоносци“ отбелязва следното: „Този акт на самоволно съслужение с йерархия, която не е призната от Българската православна църква – Българска Патриаршия (БПЦ-БП) и още 10 Поместни православни църкви, представлява грубо погазване на светоотеческото предание и свещените канони, които строго забраняват молитвеното и евхаристийно общение с лица извън каноничната Пълнота на Православието.

Според свещените канони на Православната църква (в частност 10-то, 11-то и 45-то Апостолски правила, както и правилата на Антиохийския и Лаодикийския събор), молитвеното общение и съслужението с разколници и низвергнати лица е тежко канонично престъпление. Строгото съблюдаване на Устава на БПЦ предвижда, че клирик, позволил си подобно самочинно деяние и нарушил обета си за послушание към свещеноначалието, подлежи на тежки църковно-административни и духовно-съдебни наказания, най-суровото от които е низвержение (лишаване от свещен сан). Като влиза в общение с непризната структура, извършителят сам поставя себе си под ударите на съборните правила, пазещи чистотата на вярата и църковното единство. …

Вярващият български народ и църковната общественост изразяват своето оправдано възмущение от това, че клирик на БПЦ си позволява да действа в пълно противоречие с каноничното съзнание на родната ни Църква и да внася съблазън сред паството. Тъй като архимандрит Никанор е клирик на Софийска епархия, предстои Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, под чиято пряка власт и юрисдикция се намира той, да се произнесе по този скандален каноничен инцидент и да потърси съответната отговорност според повеленията на свещените канони и Устава на Българска православна църква - Българска патриаршия.“[8]

Нека да припомним колко много доказани провинения на архим. Никанор през годините бяха простени от патр. Даниил

Както отбелязахме още в началото, към края на 2025 г. Софийската света митрополия съобщи, че на архим. Никанор (Мишков) – игумен на манастира „Св. св. Козма и Дамян“ край с. Гигинци, се налага църковно наказание „аргос“ – пълно запрещение от свещенослужение за период от 15 дни, считано от 23 октомври 2025 г. Като формално основание се посочваха „системни нарушения – неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, служебните задължения или законните разпореждания на църковната власт“, съгласно утвърдения Устав на БПЦ-БП (виж бел. [1]).

Посоченото наказание не изненада никого, защото не само свещениците, но и миряните в БПЦ отдавна са запознати със скандалното поведение на въпросния монах. Например, няколко месеца преди това (май, 2025 г.) архим. Никанор беше порицан от нашия Свети Синод за „недопустима намеса в изборния процес за митрополит и опит за упражняване на влияние“ във вътрешните дела на Православната църква на република Северна Македония.[9]

Желанието на архим. Никанор да манипулира църковните общности и християните явно е маниакално и рецидивира. През 2018 г. той бива изгонен с полиция от българския Зографски манастир на Света гора, още в началото на всенощното бдение за празника на обителта. Според публикацията „Никанор е прогневил монасите от българския манастир с хвалбите си, че въпреки воплите на игумена, той еднолично е успял да смени управителния съвет на ефория Зограф“.

Освен това „кулминация на безпричинно наглото му поведение“, както го определят в Зограф, е „предложението му към зографски монах да стане игумен, при все че дядо Амвросий е жив и в отлично здраве, макар и в напреднала възраст“. В статията се цитират монаси, които заявяват: „Никанор е персона нон грата в Зограф“. Те обясняват категоричния си отказ да допуснат архим. Никанор в манастира „с неколкократните нападки към отделни монаси чрез дезинформация и натиск върху Българския патриарх Неофит“.[10]

Архим. Никанор обаче най-безсрамно лъже пред журналистите от вестник „24 часа“, че не е гонен от манастира: „Научих от медиите, че съм изгонен от манастира „Св. Георгий Зограф“ на 6 май, което не е истина. Отидох на 7-ми май в полицейското управление в Карея, за да попитам има ли заведен такъв инцидент. Отговориха ми: „Не“.[11]

Но до Св. Синод на БПЦ е изпратено „Съобщение от Зографската света обител“, към което е приложен превод на протокола, записан в „Книгата за нарушения и събития“ на Зографския полицейски участък. В него полицай Асланидис Георгиос свидетелства, че архим. Никанор действително е бил изведен от полицията по молба на монасите, които той наричал „зилоти“ и злословел игумена дядо Амвросий.[12]

Да се върнем обаче към забраната за свещенослужение на архим. Никанор, за която действителната причина е свързана с ревизия на манастира и липса на счетоводна документация. Тази новина щеше да отмине незабелязано, ако не беше афектът, с който я посрещна самият Никанор, като започна в социалните мрежи да нарича българския патриарх Даниил „никаквец“ и да го заплашва със саморазправа – „Смирил съм се. Тоя път … а следващия път ше играе винкельо“.[13]

(Във връзка със злоупотребите на архим. Никанор твърде показателна е измамата с мнимата чудотворна икона "Света Богородица - Всецарица" от Света гора. За този случай ни информира журналистът Явор Дачков: „Никанор поръчва копие на чудотворна икона, после се разбира с (архимандрит) Дионисий да го рекламира първо в най-известния български храм по време на Страстната седмица и Възкресение, когато всички телевизионни камери са там от сутрин до вечер, разчитайки на естествения интерес на медиите, след това пуска мълвата, че иконата лекува рак, слагат с Дионисий една каса в средата на "Св. Александър Невски" и парите започват да прииждат като пролетна пълноводна река. След рекламното турне в София Никанор поставя изображението в Гигинския манастир и си осигурява (благодарение на легендата, която сам е измислил) ежедневни прилични приходи за десетки години напред.“[14] Ясно е, че щом архим. Никанор няма задръжки да върти бизнес с „чудотворни икони“ той не се притеснява да върши и всякакви други финансови машинации!)

 

Опашките пред храм-паметника "Св. Александър Невски" се вият в продължение на три дни, за да могат болните да получат „изцеление“ от „чудотворната икона“ и да оставят лептата си в храмовата каса.

 

Това ни кара да си спомним думите на предишния игумен на Гигинския манастир, архим. Евгений, който предупреждаваше, че „досегът с парите и хората на властта постепенно променят Никанор и той започва да действа със сила и заплахи“. В „откритото писмо“ на о. Евгений, което той изпраща до ръководство на БПЦ, четем за множеството лъжи и измами на архим. Никанор, както и за далаверите му със съмнителни бизнесмени, като последните той използва и за „бухалки“ срещу всеки неудобен. Именно поради тези безкрайни манипулации Никанор никога не е допускал да му бъде направена финансова ревизия!

„На Никанор викат „мистър 30%“, защото го интересували само парите, обграждането със силоваци и хора, които да са му верни и да му носят пари. … Никанор направи всичко възможно да не се събира Сдружението „Св. св. Козма и Дамян“, защото му се искаше отчет, понеже той се занимаваше с финансовите въпроси на манастира като икономист.“ (виж стр. 4). Малко по-нататък се разказва за „пернишките бабаити на Никанор“, които жестоко блъскат възрастния архим. Евгений, изкълчват ръката на неговия шофьор, пиарката на манастира удрят в главата, като ѝ счупват зъба, а после я захвърлят в канавката (стр. 6, 7).[15]

Тогава никой не обърна внимание на тези думи на стария игумен, а Никанор направи рейд по всички медии, за да опровергае информацията в писмото и да изкара „невменяем“ о. Евгений. Оказва се обаче, че и днес архим. Никанор упорито се съпротивлява на всякакви опити да му бъде направена финансова ревизия, а липсата на счетоводна документация обяснява с наивистични оправдания, че „Иисус и апостолите също не били водели такава“!! Проблемът е, че те не са строили „дворци“, а са печелели души за Небесното царство, което монахът Никанор и до ден днешен не е успял да проумее (липсата на богословско образование едва ли е единствената причина за неговото невежество относно ортодоксията на Църквата!).

Работата е там, че архим. Никанор изпада в бясна ярост и срещу всеки, който му намекне за неговите съмнителни финансови операции и започва да заплашва дори миряните с пребиване от пернишкия мафиот „бай Васо“, с когото изглежда е в тесни „бизнес отношения“.[16]

Явно побоищата, а дори и смъртта на неговите опоненти, доставят неизказана радост на Никанор, защото преди време той не успя да сдържи емоциите си от покушението срещу словашкия премиер Роберт Фицо (несподелящ неговите политическите възгледи) и изрази надежда: „дано не оживее“![17]

А в предаването „Денят“ с Веселин Дремджиев, архим. Никанор каза буквално следното: „Тоя (патр. Даниил), ако си „отиде“ (т.е. загине) утре, аз имам чувството, че постите ще ги отменят – такава радост ще настане! Всички камбани ще бият, но от радост!“ (18, 52 – 19, 20 мин.).[18] Не става ясно как патр. Даниил „ще си отиде утре“ (вероятно трябва да бъде ликвидиран!), но от всичките изказвания на архим. Никанор, споменати до тук, несъмнено се разбира, че той отявлено желае смъртта на своите противници!

Предвид заплахите, които архим. Никанор нескрито отправя срещу патриарх Даниил, както и срещу миряни от Българската православна църква, е редно прокуратурата да се самосезира. Нека да припомним колко жестоки убийства се случиха, когато бяха игнорирани заплахите на множество психопати към техните жертви.

Архимандрит Никанор явно се изживява и като приемник на Христофор Събев, желаещ да изгради „нова народна църква“[19] на мястото на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

През последните 35 години у нас ясно се наблюдава тенденция за „демократизация“ на Православието. Тя започна малко след промените през 1989 г. и, с някои незначителни прекъсвания, продължава да се осъществява и до ден днешен. Само седем месеца след като спечели изборите през октомври 1991 г. правителството на СДС (Съюз на демократичните сили), с премиер Филип Димитров, извърши преврат в БПЦ и създаде алтернативна православна църква в България. Това стана към края на май 1992 г. По думите на митрополит Йосиф: „Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе Филип Димитров – убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата в България“.[20]

За да бъде преодолян разколът, по инициатива на БПЦ в София през 1998 г. бе свикан Всеправославен събор. На този събор Константинополският патриарх Вартоломей се постави в услуга на властниците, като настояваше за оставката на патриарх Максим. Българските архиереи обаче му възразиха енергично и безкомпромисно, благодарение на което представителите на Поместните православни църкви взеха решение за утвърждаването на каноничната БПЦ-БП и на нейния законно избран предстоятел. Но разколът продължи цели 18 години, като затихна напълно едва през май 2010 г., когато представителите на алтернативния синод изпратиха писмо до архиереите на Светия Синод на БПЦ, в което се обявиха за помирение и единство с каноничната Църква.

За съжаление, патриарх Вартоломей по-нататък се оказа готов на всякакви дързости и компромиси, което обяснява амбициозното му поведение през годините. Неговата гордост постоянно го кара да се възприема като надцърковен фактор и да пренебрегва равенството с останалите предстоятели на поместните църкви. Това се прояви и при настоящата ситуация с предоставянето на автокефалия на т. нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), когато той колаборира, от една страна, с политици, дошли на власт с преврат в Украйна, а от друга – с политици от американски правителства с враждебни на Църквата интереси.

Нека припомним на нашите читатели, че според разсекретените документи на ЦРУ, от времето на патриарсите Максим V и Атинагор (т.е. непосредствено след края на Втората световна война), САЩ участват активно в делата на Фенер и определят коя предварително избрана от тях фигура бъде поставена на патриаршеския престол в Истанбул. По такъв начин Константинополската патриаршия, от дълго време насам е превърната в „троянски кон“, чрез който тайните служби и елитните олигархични кръгове се намесват в делата на Църквата.[21]

През 2017-18 г. по проект на украинския президент Петро Порошенко, с изричната подкрепа на Джо Байдън (по това време вицепрезидент на САЩ), стартира инициатива за учредяването на нова „автокефална църква на Украйна“. За да бъде реализирана тази политическа поръчка, се прибегна до услугите на Константинополския патриарх Вартоломей, ползващ се с широка протекция от страна на ултралибералните политици в Съединените щати.

В началото на 2019 г. патриарх Вартоломей антиканонично издаде томос за автокефалия на т. нар. „Православна църква на Украйна“, която е конгломерат от две разколнически формирования: „Украинска православна църква – Киевска патриаршия“ (УПЦ-КП) и „Украинска автокефална православна църква“ (УАПЦ). За предстоятел на новоучредената схизматична общност бе назначен Епифаний Думенко с титлата „митрополит Киевски и на цяла Украйна“.

В Украйна обаче още от края на Х век (988 г.) съществува канонична православна църква, призната от всички поместни православни църкви, включително от Константинополската патриаршия. Поради тази причина църковните канони не допускат на една и съща територия да се създава втора, паралелна структура (вж. Правило 8 на Първия вселенски събор), което прави т. нар. ПЦУ безблагодатна и канонично нищожна.

Новата Православна църква на Украйна, освен от Фенер, е призната само от три други поместни църкви – Гръцката, Александрийската и Кипърската (за съжаление всички те очаквано се огънаха пред политическия натиск от Съединените щати).

Арихим. Никанор е изразител на стремежите на българските фанариоти (поддръжници на патр. Вартоломей) да предизвикат разкол в БПЦ и да възприемат „новото глобалистично православие“, залегнало в документите на Константинополската патриаршия.

След като политиците у нас се провалиха, начело на битката за „демократизиране“ на Църквата застанаха неколцина академични учени и преподаватели. Сред тях най-ярко се открояват философът Калин Янакиев, юристът Атанас Славов (бивш министър на правосъдието), историкът Горан Благоев, богословът Светослав Риболов и др. Трябва да признаем, че най-гротескна и нелепа измежду тях е фигурата на архим. Никанор, който явно се е наел да ги представлява в църковното и общественото пространство.

Както вече сме писали нееднократно, в официалния документ на Фенер „За живота на света: към един социален етос на Православната църква“[22] имплицитно са залегнали ЛГБТ-идеологията и икуменизма.

Патриарх Вартоломей е особено близък с редица от ултралибералите в САЩ – Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джо Байдън, Нанси Пелоси и мнозина други, които не само усилено поддържат концепциите на радикалния феминизъм и джендър-идеологията, но и правят всичко възможно, за да ги прокарат в цялото западно общество. Тези концепции успешно воюват за пълната дерегулация на половата идентичност, за утвърждаването на хомосексуалния брак и семейство, за правото на аборт, за отмяната на моралните ограничения на сексуалността и т.н.

 

Вицепрезидент на САЩ Джо Байдън посещава Константинополската патриаршия по време на официалната си визита в Турция през 2011 г.

 

Поради тази причина патр. Вартоломей е в непрекъснато общение и редовно съмолитства с протестантски пастори-содомити (гейове, лесбийки и трансджендъри). Същото се случва и в мнозинството от структурите под неговата юрисдикция – Епархиите в Западна Европа и Австралия, Гръцката православна архиепископия в Америка, схизматичната Православна църква на Украйна и пр. Спряганият за негов заместник архиеп. Елпидофор през 2022 г. кръсти децата на гей двойка, родени от сурогатна майка, с което демонстрира, че благославя осиновяването на деца от хомосексуалисти. А в началото на 2026 г. той покани лутеранска „епископка“-лесбийка, заедно с друга протестантска пасторка да водят молитвата от амвона на православен храм и да "благославят" православните свещеници![23] По същия начин и архим. Никанор активно защитава ЛГБТ-каузата в България.[24]

На 29 юли 2025 г. в Истанбул патриарх Вартоломей изнесе програмна реч на срещата на „Световния съвет на религиите за мир“. В нея той не само спомена глобалните предизвикателства пред съвременното човечество, но и очерта схема за изграждането на обща „сакрална“ основа, необходима за преодоляването им. Докладът му бе озаглавен „Противоречия и предпоставки за междурелигиозния диалог“, като в него той подробно изложи собствената си концепция за създаването на „Общ свещен мироглед“ – религиозно-хуманистична идея, призвана да служи като теоретична рамка за духовното благоуспяване на народите.

Патр. Вартоломей пояснява: „В центъра стои самото Свещено – върховната, абсолютна реалност, която се изразява по различни начини – като Бог, Аллах, Брахман или като Лъчезарна пустота. Тази реалност не е абстрактен принцип, а основата на общността на битието, която обединява всички неща чрез любов, състрадание и милост.“[25]

Както е видно, формулировката на Фенер относно междурелигиозния диалог отново е издържана напълно в духа на протестантското либерално богословие. Според англиканския професор Джон Хик „макар в различните религии да се използват различни концепции и имена за Бога, то в онтологичен смисъл всеки вярващ човек по земята се покланя на същата свръхестествена Реалия“.[26] Не е трудно да се схване, че по такъв начин ефикасно се полагат основите за създаването на „Единна (но не една!) световна религия“.

Нашият извод се подкрепя и от думите на архиепископ Елпидофор (спряган за бъдещ заместник на патр. Вартоломей), който недвусмислено отбеляза, че „всички религии са пътечки към Бога“![27] А на друго място той обяви патриарх Вартоломей за „самото въплъщение на икуменизма“ и за „духовен отец на всички хора, независимо дали те осъзнават това или не“. При това архиеп. Елпидофор специално избра да чества именния ден на патриарх Вартоломей в храм, който е под „знамето на дъгата“, въпреки че в Ню Йорк има още един храм на името на св. Вартоломей на деноминация, отхвърляща джендер-идеологията. Изобщо във всичките си действия архиеп. Елпидофор недвусмислено подчертава, че ще върви в пълно съгласие с ЛГБТ-ценностите и икуменизма, възприети на официално ниво в Истанбулската патриаршия.[28]

По такъв начин ставаме свидетели на точното изпълнение на пророческото проникновение на св. Юстин (Попович), с което той ни описва настъпващата световна религия на Антихриста:

"Религията на Антихриста е опасна с това, че външно никой няма да ви заставя да се отричате от Христа или да сменяте вярата си, няма да се изменят догматите, няма да има уния в предишния ѝ вид, няма да има обединение на религиите в една. Това е твърде грубо и ще отблъсне не само православните, но и представителите на другите вероизповедания. Ще се проповядва нова религия, а от вас ще се изисква само едно – да се съгласите, че всички религии имат единен Бог, че истината е и у другите религии и че всяка религия отива при Него по свой собствен път. Ще ви кажат "останете си православни, само признайте, че повече няма ереси, еретици и отстъпници". Приемането на тази дяволска лъжа ще води до отричане от Светата Троица, от нашия Господ Иисус Христос, от нашата православна вяра и от Православната ни Църква. Приемането на тази дяволска лъжа по същество означава легализация на „църквата“ на Антихриста!“[29]

Затова желаещите да участват в настоящия фарсов разкол, който се стреми да предизвика архим. Никанор, трябва да са наясно какви са доктрините на „новото прогресистко православие“, следвано не само от българските, но и фанариотите по целия свят!

Тези дни Софийска митрополия съобщава, че за държание несъвместимо със свещеническия сан и монашеските обети за послушание, както и подронващо авторитета на Църквата на Никанор (Мишков) е наложен АРГОС“ – пълно запрещаване от свещенослужение за 15 дни, считано от 29 юли 2026 г. Също така, според Устава на БПЦ-БП срещу него е образувано Църковно-наказателно дело, което ще се проведе от Софийския епархийски съд. Свещениците от Софийска епархия вече се разграничиха от действията на своя „събрат“, окачествявайки думите му като „партийни лозунги“ и „хулигански жаргон“, а клирическото му служение – като „публична самоизява, без духовна и канонична отговорност за причинената съблазън“.[30]

 

Архимандрит Никанор нееднократно нарушава каноничния ред на Църквата, като самоволно влиза в молитвено и евхаристийно общение с представители на ПЦУ, въпреки липсата на решение на Светия Синод на БПЦ. През 2024 г. арогантността му стига до там публично да заяви, че сам е „установил евхаристийно общение“ между БПЦ и ПЦУ?! С това той не само упорито погазва каноните и църковната дисциплина, но си присвоява и правомощия, които принадлежат единствено на Светия Синод и на съборното управление на Църквата. Повторното му съслужение с ПЦУ през юли 2026 г. е доказателство, че става дума за съзнателно и системно непокорство, а не за неволно прегрешение. Поради тези му действия срещу него следва да бъде образувано канонично производство и да му бъдат наложени най-строги църковни наказания, тъй като подобно поведение повече не може да бъде търпяно от клира и миряните на Българската православна църква.

 

---------------------

[1] Изявление на Софийската света митрополия относно наложен „аргос“ на архимандрит Никанор

https://h1.nu/1uKvf

[2] EXCLUSIVE: Abp. Elpidophoros Warned Ecumenical Patriarch About UOJ-USA, Society of St. John in November

https://uoj.news/news/86685-exclusive-abp-elpidophoros-warned-ecumenical-patriarch-about-uoj-usa-society-of-st-john-in-november

[3] Патриарх Даниил: Опитът за ликвидиране на УПЦ е недопустима държавна намеса и удар по милиони вярващи

https://glasove.com/na-fokus/patriarh-daniil-opitat-za-likvidirane-na-upts-e-nedopustima-darzhavna-namesa-i-udar-po-milioni-vyarvashti

[4] Поклонничическа група от ПЦУ посети Църногороския манастир

https://h1.nu/1Amsj

[5] Български митрополити съслужиха с представители на „автокефалната“ ПЦУ

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid%2C100724/catid%2C19/id%2C73331/view%2Carticle/?utm_source=chatgpt.com

[6] Молба за църковен съд, ако епископите, съслужили с разколници, не се покаят

https://urli.info/1m3-D

[7] Архим. Никанор в Киев: Не виждам канонични пречки за съслужение с Православната църква на Украйна

https://h1.nu/1uLxg

[8] Самоволно съслужение на архимандрит Никанор (Мишков) с непризнатата „ПЦУ“ в Киев

https://www.facebook.com/photo/?fbid=1472803208220516&set=a.558590582975121

[9] ИЗЯВЛЕНИЕ от Софийската света митрополия

https://h1.nu/1AmK1

[10] Медиен отзвук: Гонен ли е бил архим. Никанор от Зографския манастир

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,67404/view,article/

[11] Архимандрит Никанор не е гонен от Зографския манастир

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6853462

[12] СЪОБЩЕНИЕ от Зографската света обител

https://bg-patriarshia.bg/news/saobshtenie-ot-zografskata-sveta-obitel

[13] Коментар във Фейсбук

https://www.facebook.com/photo/?fbid=10234110360514875&set=p.10234110360514875

[14] Дионисий и Никанор мамят хора с "чудотворна" икона

https://glasove.com/na-fokus/dionisij-i-nikanor-mamyat-hora-s-chudotvorna-ikona

[15] Бившият игумен на Гигинския манастир изгонен, живеел в приюта на о. Иван в с.Якимово

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,24058/view,article/

[16] Таки искал бизнеса на бай Васо

https://mirogled.com/news-view/taki-iskal-biznesa-na-bay-vaso

[17] Коментар във Фейсбук

https://www.facebook.com/photo/?fbid=10227982555843588&set=p.10227982555843588

[18] ДЕНЯТ с В. Дремджиев

https://www.youtube.com/watch?v=Wh4JJOBI6Cw

[19] Пост във Фейсбук

www.facebook.com/christo.mishcoff.7/posts/pfbid02H1LA5rAv8SXSPspR8d3Y4jwWbnqcVP4e86TL5zmtaA9ydwysLkdtDgw8Vp9ZLu9Jl

[20] Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф: Филип Димитров е убиецът на Българската църква

https://tinyurl.com/wf5mzxz

[21] Как митрополит Атинагор става Вселенски патриарх

https://www.pravoslavie.bg/?p=1625837

[22] FOR THE LIFE OF THE WORLD Toward a Social Ethos of the Orthodox Church

https://h1.nu/1tlHI

[23] Prayer service with LGBT female bishop held at Phanar US Archdiocese church

https://spzh.eu/en/news/90581-prayer-service-with-lgbt-female-bishop-held-at-phanar-us-archdiocese-church

[24] Скандал в расо: Архимандрит Никанор застана на страната на ЛГБТ каузата

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/skandalen-sveshtenik-skochi-sreshtu-darzhavata-i-semeystvoto-638261.html?preview=tru3

[25] Keynote Address by His All-Holiness Ecumenical Patriarch Bartholomew at the Meeting of the World Council of Religions for Peace (Istanbul, July 29, 2025)

https://ec-patr.org/keynote-address-by-his-all-holiness-ecumenical-patriarch-bartholomew-at-the-meeting-of-the-world-council-of-religions-for-peace-istanbul-july-29-2025/

[26] Hick, J., „An Interpretation of Religion: Human Responses to the Transcendent.” Palgrave, 2004; 2nd ed., 33.

[27] Фанар: Все религии – это мириады тропинок, ведущие к одному Богу

https://spzh.eu/ru/news/81329-fanar-vse-religii–eto-miriady-tropinok-vedushhije-k-odnomu-bogu

[28] Homily by His Eminence Archbishop Elpidophoros of America…

https://www.goarch.org/-/6-10-2023-homily-archbishop-elpidophoros-great-vespers-feast-of-apostle-bartholomew

[29] Този цитат на св. Юстин (Попович) често се среща в православни сайтове и книги и вероятно е взет от негова устна реч. Мисълта е съзвучна с разсъжденията му за църквата на Антихриста от книгата му „Православната Църква и екуменизмът“ („Pravoslavna Crkva i Ekumenizam“, 1974).

[30] Изявление на Софийската света митрополия относно наложен „аргос“ на архимандрит Никанор (Мишков)

https://bg-patriarshia.bg/news/izyavlenie-na-sofiyskata-sveta-mitropolia-otnosno-nalozhen-a

Декларация на свещенството в Софийска епархия в подкрепа на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил

https://bg-patriarshia.bg/news/deklaratsia-na-sveshtenstvoto-v-sofiyska-eparhia-v-podkrepa