ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА
БИТКА ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО: КАКВО СТОИ ЗАД АТАКИТЕ СРЕЩУ ПАТРИАРХ КИРИЛ?
Валентин
Велчев
От дълги
години насам Константинополската патриаршия се опитва да наложи на православния
свят едно ново богословие, което е в пълен синхрон с директивите на
Демократичната партия на САЩ, както и с либералните ценности на Европейския
съюз. Поради тази причина всички поддръжници на „прогресисткото богословие“ на
Фенер (не само в България, но и по целия свят!) са възприели стратегията да
нагнетяват омраза към Русия, към Руската православна църква (РПЦ) и лично към
патр. Кирил. Целта е тази неприязън да бъде прехвърлена към ортодоксалното
православно учение, като то бъде обявено за „руско“ – ретроградно, мракобесно,
човеконенавистническо и пр. По такъв начин фанариотите смятат, че ще бъде
значително по-лесно християните впоследствие да бъдат убедени да следват „просветителското
и хуманистично православие“, залегнало в документите на Истанбулската
патриаршия. Макар да е част от дългосрочна перспектива, тази лукава
стратегия се прокарва с особена ожесточеност през последните десетина години.
В пространна
статия, отпечатана в сп. „Християнство и култура“ още през 2017 г. (т.е. дълго
преди военната операция на Русия в Украйна!), доцентът по богословие Светослав
Риболов застъпва идеята, че „брюкселското православие“ на Фенер всъщност е
„автентичното богословие“ на Църквата:
„На Светия
и Велик събор в Крит (19-26 юни, 2016) се приеха от десетте присъстващи
поместни църкви документи, които приемат демократичния ред, правовия ред и
международния закон и човешките права, както ги разбираме в западната
цивилизация. В църквите от кръга на Вселенската патриаршия това е автентична
православна позиция, която съвпада според епископите на тези църкви с
автентичния профил на християнската православна традиция.
За разлика от тези документи, РПЦ промотира преди
едно десетилетие „Социална концепция на РПЦ”,… в която съвсем явно се отрича
демократичният ред; отрича се законовият порядък такъв, какъвто
го познаваме от западната цивилизация, в традицията на римското право; отрича
човешките права такива, каквито ги познаваме в западната цивилизация – достояние
на интерпретация именно на християнската традиция. Като неин основен лайтмотив
се налага между редовете „громенето на диктата на западния либерализъм.”[1]
По-надолу ще
разкажа за първата си среща с онези богослови, които са обзети от фикс-идеята
да прокарат евроатлантизма в Българската православна църква. Няма да споменавам
имена, защото тези хора крият самоличността си като някакви съзаклятници и не
желаят да излязат на светло, въпреки че непрестанно възпяват „свободата, която
ни е дарувала демокрацията“.
През същата
тази 2017 година в интернет попаднах на гръмкото заглавие „Християни против
религиозния екстремизъм“, което се кипреше на място, обозначено като
„Официален сайт на Софийския университет „Св. Климент Охридски““. Липсваха
обаче всякакви данни за списващите го журналисти, за отговорните редактори,
администратори и др., нямаше пощенски и/или електронен адрес, телефони за
връзка и т.н. Отначало си помислих, че става въпрос за някаква група християни,
които са срещу проявите на ислямския радикализъм и неговите жертви в глобалния
свят, но в издателското каре беше записано:
„В
настоящия сайт ще изобличаваме материали, използващи езика на омразата,
екстремизма, политическата експлоатация на православното християнство и
промоцирането на нетърпимост и агресия против други религиозни възгледи. … През
изминалите поне две десетилетия се засили политическата употреба на
Православието от сили, свързани с Руската федерация и нейните геополитически
интереси…“
Заглавията на
публикациите, които се мъдреха на сайта (оформен и като фейсбук-група) бяха още
по-шокиращи:
„Кремъл,
международният трол. Как Русия реши, че спасява света от Содом и Гомор“;
„Митополит
Гавриил пак против цивилизацията, канона и за Путин“;
„Майкъл
Макфол*: Путин е параноик, той се страхува от хората – не можем да се договорим
с него“;
„Павел
Фелгенгауер: Русия подготвя сериозни диверсии на Запад – масови убийства и
отравяния на политически лидери и известни хора“;
„Русия с
ултиматум към Светия синод – да се обяви против решението на Вселенския
патриарх за автокефална Украинска църква“ и т.н.
Както се
казва: „гледаш и не вярваш на очите си“!
Все пак реших
да попитам жената, изпълняваща длъжността „Връзки с обществеността“ в Софийския
университет: дали това наистина е техен сайт? Оказа се, че тя дори не подозира
за неговото съществуване! Историята излезе тривиална – преподавател, няколко
студенти и докторанти спечелват проект на Европейския съюз за „противопоставяне
на руския православен екстремизъм“. Решението е да се направи сайт, информиращ
обществеността за „похищението на българското и световното Православие от
страна на Русия“, за настоящите „идеологически диверсии, извършвани от нея в
Западния свят“, които накрая ще доведат до „масови погроми, убийства и
отравяния на политически лидери“!
Понеже е
доста трудно подобна малоумна пропаганда да хване дикиш, явно въпросните
ентусиасти бяха решили интернет платформата им да бъде обявена като „Официален
сайт на Софийския университет“. Както научих впоследствие, според
изискванията на европейския проект, в края на всеки месец преподавателят и
ръководител на групата е изпращал подробен доклад, като последователно е изброявал
целите и задачите, изпълнени през изтеклия период. Една от целите несъмнено е
била да се предизвика дипломатически скандал между България и Русия,
понеже е недопустимо най-висшата академична институция у нас да провежда
подобна клеветническа кампания против Руската православна църква, руската
държава и президент!
Не беше
особено мъчно човек да се досети за тази толкова прозрачна цел, поради което написах
под една от публикациите им във фейсбук, че ако се наложи ще сезирам
компетентните органи за подлата им инсинуация, в която са замесили и Софийския
университет. Не знам дали моите думи са им подействали отрезвяващо или са
получили предупреждение и от управата на учебното заведение, но не след дълго
те се представяха само като: „група студенти-християни от СУ "Св.
Климент Охридски". А няколко месеца по-късно забелязах, че вече са
прекратили и дейността си – явно европейските субсидии по проекта бяха
свършили, а с тях и желанието им да изпълняват евроатлантическите директиви.
Трябва да призная обаче, че бях доста изненадан да открия, че ЕС плаща на
„тролски“ групи да всяват раздор и разделения между православните държави и
Поместните църкви. Но онова, което остави особено горчив привкус у мен беше
разкритието, че някои наши академични богослови са приели да участват в тази
мръсна игра!
Но да се
върнем на днешната ситуация.
Контекстът,
в който фанариотите обвиняват патриарх Кирил, е, че чрез подкрепата си за
концепцията „Руски свят“ той придава религиозна легитимност на политиката на
Русия. Константинополският патриарх (и Римският папа) са определили войната
като грях, а руският патриарх Кирил е предал Христа и Евангелието, подкрепяйки
военните действия на Русия, за което Бог ще го съди.
Поддръжниците
на Фенер тенденциозно пропускат да отбележат, че по време на литургия
константинополските патриарси в Османската империя цели 500 години са се молили
за победата на „ислямското войнство“ над християните. А само преди няколко
години (2018), в писмо, изпратено до президента Ердоган, патр. Вартоломей
най-сърдечно увери държавния лидер на Турция, че Гръцката църква в Истанбул
усърдно се моли за успеха на неговата военна операция в Сирия: „Молим се Вие и
турските въоръжени сили да постигнете успех и операция „Маслинова клонка“ да
донесе мир в района, както обещава името ѝ“![2]
(Според документите
на Европейската комисия обаче турската офанзива „Маслинова клонка“ в Северна
Сирия е била проведена в нарушение на международното право, като е причинила
тежка хуманитарна криза с множество убити цивилни граждани и е дестабилизирала
региона.[3])
На своите конференции
тези академични богослови често цитират като несъвместими с Христовото учение
следните думи на патр. Кирил:
„Понеже Бог
тъй възлюби света, че отдаде Своя единороден Син (Йоан 3:16). Отдаде го на
какво? На смърт! … Саможертвата е най-голямата проява на най-добрите човешки
качества. Ние знаем, че днес мнозина умират на полето на междуособната война…
Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувството си за дълг, от
необходимостта да изпълни клетвата, остава верен на призванието си и умира при
изпълнение на своя воински дълг, то той несъмнено извършва действие, равносилно
на саможертва. Той жертва себе си за другите. И затова вярваме, че тази жертва
измива всички грехове, които този човек е направил.“[4]
В
богословското изследване на Георги Канев "Войната според Православното
Предание" обаче четем следното:
„По този
начин войната се явява зло (грях), което е следствие от други злини – грехове.
Войната засяга както отделни личности, така и цели общества, които се опитват
да изградят своя живот (чрез лична вътрешна борба, Църквата, възпитание и
законови разпоредби) въз основа на Божия закон и се стремят да живеят в
състояние на борба и себеизправление към добро. Такова общество е принудено да
се съобрази с войната като реален факт в света и да я приобщи към своя стремеж
за себепоправяне. Такива общества се опитват да придадат на войната черти,
които да поправят злината от нейното наличие. Важна разделителна линия в
този стремеж става любовта към Бога и по Негов пример любовта към човека, като
Божий образ и подобие. Христовите думи: «Никой няма любов по-голяма от тая, да
положи душата си за своите приятели.» (Йоан 15:13) задават мотива пред
християните-войници, а описаната по-горе Христова кръстна и спасителна жертва,
извършена от любов към всички човеци, илюстрира на дело Божиите думи и
спомага за ограничаване на проявите на сила или жестокост. Това, в светлината
на Св. Предание, се извършва чрез прецизиране на причините и целите на войните
и приемането на водене на война като средство за предотвратяване на по-голямо
зло (грях).“[5]
Оказва
се, че позицията на патр. Кирил е напълно издържана според преданието на
Църквата. Същевременно богословското изследване определя пацифизма на патр.
Вартоломей (както и на папата) като част от ереста на толстоизма!
(Фанариотите
могат да се убедят, че статията не е писана с цел прокарване на някаква
русофилска идеология за войната, понеже в нейния анонс е записано следното:
„Тези възгледи към религиоведението се оформят постепенно посредством
заключенията на изследователи и теолози като Е. Габелиери, Ж. Грейш, Рудолф
Ото, Пол Рикьор, Карло Пранди и др. Представител на тези тенденции сред
българските специалисти е например философът и културолог проф. Калин
Янакиев.“)
Концепцията
„Руски свят“ е формулирана през 90-те години на ХХ век от руски методолози
и политолози (Пьотр Шчедровицки, Ефим Островски и др.), като хуманитарна и икономическа
идея за сътрудничество с рускоезичната диаспора по света. Тази доктрина съдържа
както културни и духовни, така и геополитически елементи и оказва влияние върху
външнополитическото самовъзприемане на Русия. В този смисъл тя е сравнима с
по-широки стратегически визии, които съществуват и в западните държави. Например
в САЩ, Великобритания, Германия или Франция различни мозъчни тръстове (think
tanks) разработват дългосрочни сценарии и концепции за национална сигурност,
икономическо развитие, технологично лидерство, демографска политика, културно
влияние и пр.
РПЦ никога
не е свиквала Поместен събор, чрез който да направи доктрината „Руски свят“ част
от своя официален Катехизис (вероучение). Към тази концепция са се
присъединили група православни учени и духовници, начело с патр. Кирил, но
тяхната богословска декларация не е съборно догматическо определение, а е
по-скоро частно мнение (теологумен).
Поддръжниците
на патр. Вартоломей представят Русия като държава с „неоимперска
и неокомунистическа идеология“. В нея господства
политически режим, чиито „традиционни ценности“ са „отвратителни“, понеже са в
противовес на либералните и демократични свободи на Западния свят.
Нека да видим
дали наистина е така.
В Русия
редица закони са приети под давление на Църквата, поради което едва ли може да
се говори за някаква „неокомунистическа идеология“ на държавата!
Трябва да
отбележим, че Руската федерация конституционно остава светска държава.
Законодателството, насочено срещу джендър-идеологията, абортите или
светотатството, не се приема от държавата поради пряко признаване на
каноничното право като източник на закон, а поради съвпадение на
стратегическите геополитически, демографски и социални интереси на държавната
власт с традиционния морал, проповядван от Руската православна църква (а може
да се каже, че това са и общочовешки ценности, с които са съгласни всички
религии в страната, включително и светското общество!).
Под влияние
на Руската православна църква и в съзвучие с нейната официална социална
концепция, през последните години в Руската федерация бе прието
законодателство, насочено към защитата на традиционните нравствени ценности,
религиозните чувства и библейската антропология. От гледна точка на
православното съзнание, тези закони отразяват стремеж за ограничаване на греха
в публичното пространство, макар държавното законодателство по своята същност
да е инструмент на светската власт, а не на благодатния живот в Христа.
Основните
законодателни актове в тази сфера включват:
1. Забрана
на „ЛГБТ пропагандата“ и джендър-идеологията
През 2013 г.
първоначално е приет закон, забраняващ пропагандата на „нетрадиционни сексуални
отношения“ сред непълнолетни. През декември 2022 г. този закон е разширен с
пълна забрана за пропаганда на ЛГБТ, педофилия и смяна на пола сред всички
възрастови групи в медиите, интернет, книгите, филмите и рекламата.
Забрана на
„международното ЛГБТ движение“: През ноември 2023 г. Върховният съд на Русия
обявява „международното обществено движение ЛГБТ“ за екстремистка организация и
забранява дейността му на територията на страната.
2. Пълна
забрана на медицинската и юридическа смяна на пола
През юли 2023
г. е приет закон, който въвежда пълна забрана за извършването на медицински
интервенции (както хирургически, така и хормонална терапия), насочени към смяна
на пола (с изключение на случаи, свързани с вродени аномалии при деца). Законът
също така забранява промяната на пола в документите за самоличност, а ако
единият от съпрузите е сменил пола си в чужбина, бракът автоматично се анулира.
На такива лица се забранява и осиновяването на деца.
3.
Наказателна отговорност за обида на религиозните чувства
През 2013 г.
(след кощунствената проява на групата Pussy Riot в храма „Христос
Спасител“) са приети изменения в Наказателния кодекс (Член 148), които
криминализират публичните действия, изразяващи явно неуважение към обществото и
извършени с цел обида на религиозните чувства на вярващите.
4.
Ограничаване на деструктивни субкултури (Сатанизъм и „Чайлдфрий“)
Руската държава
и РПЦ активно противодействат на окултни и сатанински организации чрез законите
за екстремизма и „нежеланите организации“. Допълнително, в края на 2024 г. е
приет закон, забраняващ пропагандата на съзнателния отказ от раждане на деца
(движението „чайлдфрий“) в медиите и интернет, което Църквата определя като
пагубно за демографията и божествения замисъл за семейството.
Какви
мерки са взети в Русия за ограничаване на абортите под влияние на Православната
църква?
Под пряката и
последователна инициатива на Руската православна църква, и по-специално на „Патриаршеската
комисия по въпросите на семейството, защитата на майчинството и детството“, в
Руската федерация се провежда мащабна законодателна и административна реформа,
насочена към радикалното ограничаване на абортите.
Тези мерки не
се разглеждат от Църквата просто като демографски инструмент, а като възпиране
на греха на детеубийството в утробата.
Приети
мерки и законодателни промени
Влиянието на
РПЦ се реализира чрез съвместни инициативи между държавата и църковните
структури, обхващащи няколко основни направления:
Криминализиране
и забрана на „склоняването към аборт“: На регионално ниво (в над 32 субекта
на РФ, сред които Мордовия, Тверска, Тюменска, Калининградска област и др.) са
приети закони, които налагат тежки административни глоби за всяко действие
(натиск, убеждаване, подкупи или подвеждане от страна на лекари, работодатели
или трети лица), насочено към подтикване на бременна жена към аборт. РПЦ
активно настоява за криминализирането на това деяние и на федерално равнище.
Масово
извеждане на абортите от частния медицински сектор: По инициатива на
Патриарх Кирил се провежда кампания за доброволен или нормативен отказ на
частните клиники от лицензи за извършване на аборти. Над 1400 частни медицински
центъра (около 50% от целия търговски сектор в страната) вече напълно са
преустановили тази практика, а в 17 региона абортите извън държавната система
(ОМС) са окончателно прекратени. Целта е процедурата да премине изцяло под
строгия контрол на държавата, където се прилагат по-строги психологически
филтри.
Въвеждане
на „Седмица на тишината“ и задължително предабортно консултиране:
Законодателството задължава всяка жена, поискала изкуствено прекъсване на
бременността, да изчака период от 48 часа до 7 дни. През това време тя
преминава през задължително психологическо консултиране, в което често участват
и православни свещеници или социални работници, подготвени от Църквата, с цел
запазване на живота на детето.
Ограничаване
на медикаментозните аборти: Министерство на здравеопазването въведе строг
предметно-количествен отчет и ограничение на свободната продажба в аптеките на
препарати за т.нар. „медикаментозен (химически) аборт“ (мифепристон и
мизопростол).
Църковни
инициативи в ход: Представители на РПЦ официално предлагат въвеждането на
„Общоруска седмица на живота“ (задължителна забрана на абортите по желание за
една седмица от 1 юни), изискване на писмено съгласие от съпруга за извършване
на процедурата, както и законодателно признаване на правосубектността на
ембриона от момента на зачеването.
От друга
страна, няма никакво вмешателство на държавата в ортодоксията на Руската
църква, поради което определено не съществуват и никакви основания да се говори
за „неоимперска политика“ (сравни брутална държавна намеса при император Петър
I).
Можем да се
уверим в достоверността на горепосоченото, като се запознаем с документа „Основи
на учението на Руската православна църква за достойнството, свободата и правата
на човека“, приет на пленарно заседание на Архиерейския събор на РПЦ на 26
юни 2008 г. (виж бел. [6]).
Понеже доц.
Риболов твърди, че в тази „Социална концепция на РПЦ съвсем явно се отрича
демократичният ред“, се налага да кажем няколко думи по въпроса. Документът
е разгърнат върху строго православна фронема (духовно съзнание) и поставя
секуларната концепция за „правата на човека“ под критиката на светоотеческата
антропология. Неговата вътрешна догматична логика и причинно-следствена верига
се изразяват в следното:
Изрично се
критикува секуларния либерализъм, когато той отделя свободата от нравствената
отговорност. Една от основните му тези е, че свободата трябва да бъде подчинена
на истината и Божия закон. Тоест твърди се, че не можем да преценим автономния
човешки избор без обективен нравствен критерий;
Многократно се
подчертава, че човешкото достойнство произтича от Божия образ и че грехът не
може да бъде оправдан чрез позоваване на човешки права. Това би довело до
отслабване на разбирането за човека като носител на Божия образ чрез
превръщането на греховни действия в субективни „права“;
Прави се
разграничение между християнската свобода и свободата като произвол. Иначе би
се размила линията между живота в благодатта и живота в греха. Посоченото
неминуемо води до подкопаване на сотириологичната перспектива за обожението (теосиса)
като цел на човешкия живот.
(За Константинополската
патриаршия е в сила точно обратното – в нейните официални документи са
прокарани дълбоко еретични доктрини, заимствани от католицизма и протестантския
либерализъм, които са в пълен унисон с глобалистките ценности на Европейския
съюз и Демократичната партия на Съединените щати!)
Към
президента Путин обвиненията са предимно политически. Твърди се, че неговият
режим е започнал агресивна война, поради което носи отговорност за огромни
човешки страдания и разрушения.
В предаването
„Лице в лице“ по френското радио „Сюд“ Жак Бо, бивш полковник от швейцарското
разузнаване, заяви, че издевателствата над населението в Донбас са причината
за намесата на Владимир Путин в Украйна. В този случай водещ е принципът на
ООН – „отговорност за защита“ (the responsibility to protect),
формулиран няколко години след конфликта в Руанда. Според този принцип, когато
дадено население е подложено на въоръжено нападение, геноцид и издевателства,
международната общност или съседните държави са длъжни да се намесят, за да прекратят
тези престъпления.[7]
(За повече
подробности относно военните действия на Русия в Украйна виж статията „Войната
на световете“ – бел. [8])
Критиките
на фанариотите към патриарх Кирил, Русия и Владимир Путин не са просто реакция
на войната в Украйна, а са част от по-широк богословски и идеологически
конфликт в съвременното Православие. В трудовете им е разгърната лукавата
стратегия за дискредитиране на ортодоксията на Църквата, целяща нейната подмяна
с либералния богословски модел на Константинополската патриаршия.
Колкото до
обвинението, че патр. Кирил легитимира неоимперските интереси на Кремъл,
фактите сочат точно обратното – руската държава,
нейното законодателство и политика са силно повлияни от РПЦ и защитаваните от
нея традиционни християнски и общочовешки ценности.
----------------
[1]
„Предизвикателството към европейските ценности от неконтролираното мигриране
към ЕС“ (стр. 26)
https://hkultura.com/issue/117/issue_20230615212047.pdf#page=19
[2] Istanbul Greek Orthodox
Patriarch lends support to Turkey’s ‘Operation Olive Branch’ in Syria’s Afrin
[3] Ето как е окачествена тази
офанзива в документите на „Европейската комисия“:
Турската
инвазия в Африн
На 19 януари
2018 г. Турция започна военна офанзива с кодовото наименование „Операция
„Маслинова клонка““ в района на Африн в Северна Сирия, използвайки оръжия,
внесени от държави – членки на ЕС. Това безпощадно нападение на турските
въоръжени сили вече отне живота на множество бойци и цивилни (включително
бежанци от зоните на конфликта в Сирия), остави много ранени и принудително
прогони над 5 000 души от местното население от техните домове. Това
непредизвикано навлизане на чужда територия поставя Турция в пряко нарушение на
международното право и на нейните ангажименти като държава кандидат за членство
в ЕС. Изразяват се също така опасения, че то ще доведе до още по-голяма
дестабилизация на и без това вече крайно нестабилната ситуация в Близкия изток.
Parliamentary
question
https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-000606_EN.html
[4] Выступление Святейшего Патриарха Кирилла на
торжественном открытии III Ассамблеи Русского мира
https://www.patriarchia.ru/article/96616
[5] Войната
според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г.
[6] Основы
учения Русской Православной Церкви о достоинстве, свободе и правах человека
https://www.patriarchia.ru/article/88785
[7] Жак Бо и
Франсоа Мартен: Западът се сети, че беше по-добре да послуша Путин миналата
година
[8] Войната
на световете
Коментари
Публикуване на коментар